автор: glishev

Като дете имах големия късмет да ме възпитават безкрайно различни помежду си хора. Атеистичната ми баба и фанатичният ми баща се бяха заели специално с религиозното ми възпитание.
Днес мога да кажа: и слава Богу! Както би казал Аврелий: "От баба си - хумора, от баща си - вярата". Всяко хлапе, разбира се, слуша повече старите, които са къде по-интересни от родителите; и аз растях здраво неверниче, безбожниче, поганче, диваче. Баба обаче (Царство й небесно! Не се шегувам.) направи основна грешка в процеса на отглеждането ми. Обичаше да ми чете приказки. След като се научих да чета самостоятелно, добрата старица започна да ми дава приказките. Естествено, Крали Марко, Артур и ламите ми се струваха много привлекателни и аз бях сигурен, че всичко, написано в томовете на Каралийчев и братя Грим е истина от край до край. А какво се получава от човече, вярващо във феи, но не и в Господа-Бога нашего? Правилно, езичниче се получава.
За мое щастие, татко не ме остави на мира и продължи да ми налива религията в главата, докато не схванах, че от нея по-хубава и величествена приказка надали има. А величието, мисля си, е най-приказното от всички приказни неща.
Оказа се, обаче, че вярата не признава съществуването на елфи, самовили, дракони и прочие. Поне така казваше татко - тогава. От мисълта за това се натъжавах и започвах да си мисля така:
"Безбройни са делата Ти, Господи. Всичко си направил премъдро! Но ето, че на хората им се е наложило да си измислят неща, които на Теб не са Ти и хрумвали. Защо, например, не си цвъчнал тук-таме и по някой грифон, да речем, или феина поляна - за по-шарено? Не че Те критикувам, нали разбираш, но щеше да е толкова по-интересно, ако освен Теб, Врага и хората помежду ви имаше и други същества - странни, красиви, благи и страшни. Как Ти се струва, Боже? Направи нещо по въпроса, моля Те. Амин."
Така си мислех и се чудех понякога могат ли да се примирят приказките с Евангелието. Естествено, оказа се, че не между хубавите неща, които толкова обичам, има противоречие, а в образованието ми.
Свети Василий ме учеше в проповедта си "За звездите", че звездобройството е измама и лъжа. Моите почитания, отче, дължа ти много, но тук може би си се позаблудил. Нали в началото на Евангелието от свети Лука се разказва за звездата, която тримата влъхви от изток последвали и така попаднали на малкия Христос. Чудесно, Писанието оправда звездобройството и търсенето на поличби. А виж ти, влъхвите също можели да се покланят на Бог, значи са си християни, спор няма. Добре, вече няма да гледам на Мерлин Магьосника с подозрение.
Известно време ме притесняваше и въпросът с драконите, но житието на свети Георги разсея всички тревоги.
Кой смее да каже, че религията била скучна?