На СпАно пОле
спят в една меча бърлога
и вещици,
и феи.
ЗатрИта подкова
си търси коня.
Мома СинАница
бърка от син мрамор
синя магия
(за вЕрно либе).
Мома Гьоргийца се завива
в облаче, чЕрга шарена,
и си прихваща
светкавица бела -
(левЕнт МурАт отзад я задИря)
СтърчИ осмУкан
от самодива гола
ДженгАла,
калимавка черна отвЕял
насред ПапАзгьола.
Баш юнак Вихрен
грива развихря,
(ветър го вее на младо Конче)
и се байкуши яко,
`айдУшки,
с корУба дива и кръшна
на, с хубостта си известна,
самА мУра сива.
(а тя е сАмо на `илЯдо и триста)
ТодОрка си мУри промушва
със ски писта,
полюшва пендАри
и само се лИфти.
Вричам се - тя е мастИя,
самоЮда,
фурИя,
мнозина юнаци
с калпаци навирени
нейната пазва
лавиноопасна
познават.
На СпАно пОле спят в меча бърлога,
прегърнато,
вЕщер и фея -
обрЪгнали Любовта на всемира -
и страстно,
и сластно -
сал нею подвластни.