автор: stiphenstrash

Когато срещнах те за първи път,Луната
искреше с пламъци в очите ти лукави.
А бях решил,че си безлична,непозната
загърбила с презрение добрите нрави.

Искрите дяволски превърнаха в жарава
душата,вече лъгана и изтерзана.
Сърцето ти подобни чувства не познава,
но моето дамгосано на век остава.

Цветя,Магарешки бодли прелиташ в скука,
но не събираш мед,а чужда болка,мъка.
Ослабват ли крилцата-значи край,до тука!-
капан за спомени за не една разлъка.

Забрави,че природата е отредила
пчелата,с трудолюбието си позната,
Един единствен път да отмъщава,мила.
А жиленето,като спорт,е за осата!

Или уплаших те с чувства непознати,
нали отдавна в тях загубила си вяра.
Кой,Луцифер ли,Ангелът ли те изпрати?
Ще вриш в пъкъла за тази изневяра.