Нощта е добра за такова притихване.
Очите ми свикват на честност
и няма причина в мрака да крия
светли представи за себе си.
Тогава нощта на екрана изчистен
ми пуска безброй епизоди,
в които протяга вратле любопитно
босоногото детство от двора;
в които вървя с униформа и пушка,
макар да не мога да стрелям,
а босият спомен нахлузва ботуши
и тегне от кал по шинела;
в които се чуват сигнали от рогове -
ту нежни, ту остри и страшни,
и - онзи сигнал, без сили за сбогом -
закъснял реквием за баща ми.
И в моя несвършен космически ред
звездите ми вече поемат
по своите собствени орбити светли -
епизоди от тяхното време.
Палачът на утрото идва по-рано.
Трепери безсънната горест.
Сърцето със есенна кардиограма
притихва от жажда за пролет.