автор: PetarPJ

Завиждам на рибките!
НЕ на акулите,
глупости!
На малките рибки
в огромни пасажи,
но НЕ за вълшебната шир
на подводния свят;

Завиждам на птиците!
НЕ на орела.
На малките птици
в огромни ята.
Свободата ли?
НЕ е за нея,
и НИТО за пъстрия свят
отвъд хоризонта ни,
който за тях пък е
само на полет дистанция;
НЕ!

Завиждам на мравките,
НЕ за трошиците вяра,
и НИТО за хляба и силите,
НЕ!
А за всичко, което
не виждам у хората –

тая сплотеност на малките

Ние нали сме големи.
Затуй разделени по цвят,
и богатство и вяра,
така да го кажем,
делени по човешки –
фалшиво,
живеем... А ето
Животът е беден,
безцветен
и вярва единствено в себе си.