автор: galiakara

Преписваш ми несъществуващи вини,
говориш ми с омраза, сякаш съм ти чужда.
Не търся отплата аз, за своите добрини,
нито от благодарността ти имам нужда

Но... "сърцето ми не е от камък"-
както някога пееше Толкунова,
Вярно, просторно е то като замък
и поема обидите ти- нови и нови.

От всяка твоя обида, то по- силно става
Свежа и чиста кръв в него се влива,
защото душата ми е способна да дава
и да изчиства калта, която ти му изливаш..

Старото вече няма да се повтори.
ВъртИ си ти познатата, изтъркана плоча.
Не си достатъчно силен зло да ми сториш!
Нито аз достатъчно слаба, за да стана лоша!


март 2014 г.