автор: severianin

Отгде се появи, отгде се пръкна
една ламя, тъй зла и ненаситна,
че не дочаква даже да се мръкне,
а бърза над главите ни да литне

и посред бял ден с взлом в дома ни влиза,
краде от хляба, пие ни водата,
съблича и последната ни риза,
плътта ни ръфа и скверни душата.

От пенсията ни отхапва залък,
на скромните ни влогове посяга
и не един юнак, страхлив и жалък,
от битката с влечугото избяга.

Пълзи ламята, алчна, страховита,
дъхти в лицата ни отровна пара,
гризе ни, на децата ни налита...
До просяшка тояга ни докара!

Пълзи ламята, люспеста и дива,
десетоглава и стоглава даже –
краде и мами, бие и убива
и няма, няма кой да я накаже.

И липсва оня българин с кривака,
и свети Георги с пиката го няма...
Дали е само приказка юнакът?
Дали е древният светец измама?

Не гледайте към мен – не съм светия,
не съм и Георги, вижте ми паспорта –
и аз в живота съм един от тия,
заключили се зад кована порта.

Не яхам кон, от копия се плаша,
с лами не съм се бил насред мегдана,
ловец бях някога, но в патронташа
дори един патрон не ми остана.

Но в двора имам дрянова фиданка,
садих я лани, в гладната година,
за едри дренки и за пъстра сянка.
И знам – ще стане дрян и половина.

Тогава, без светията да чака,
юнак да спре пред мен с ръце корави
и аз ще жертвам дряна за юнака –
дебел и здрав кривак да си направи,

да срещне алчната ламя в полето,
с кривака яката да я поглези
и да я закопае там, отгдето
не би могла отново да излезе.

А аз с кураж и воля, и амбиция
ще основа фондация “Промяна”.
С юнака ще работим в коалиция:
от него силата, от мене – дряна.