автор: loveforever

Защо така коварно се получи
със моята и твоята съдби?
Не можеше ли всичко да се случи,
преди когато сме били сами?

Защо кроиме планове неясни
възможни само в миналото време
и чувствата дошли така прекрасни,
защо превръщат се във наше бреме?

Защо градим мераци невъзможни
за своите очукани души?
И често в ада тлееме безбожни
за да угаснем без да съгрешим?

Защо задавам глупави въпроси?
Нима очаквам отговор да чуя?
Не! Просто не приемам ориста си-
в измислен сън да трябва да живея!

21.11.2004г.