автор: danubiusfish

Тъй,както стъпканото цвете,
измъчено изправя се в тревата,
тъй трудно е събрала двете
земи в едно страната ни горката!

Народ поробен,смазан,унизяван,
народ във мъки страшни прероден!
От свят и Бог да страда изоставян,
надигнал се в борба за светъл ден!

Събрал децата си, недраги и немили-
учители,поборници, овчари!
Напук на всичките “велики сили”
камбаните свободни да удари.

Изправил гордо непреклонно чело
със свити вежди над очи, суров,
срещу световните хиени крачил смело
за родна стряха в смъртен бой готов.

В горящи въглени,от пепелища
възкръснала България обединена,
затоплила домашните огнища
към бъдеще съдбовно устремена.

Спомнете си борбите на дедите!
Спомнете си какво за нас са сторили!
Вместо да бягаме да победим бедите
и стига вече залудо сме спорили!

И днес ни трябва, братя, възкресение!
Виновни сме пред майката Родина!
И се нуждаем от съединение,
а не да пращаме слуги в чужбина!