Когато на вятъра пръстите
по лицето ти нежно се плъзгат
и повдигат игриво полите ти -
забеляза ли, как те ревнувам?
Реката с ленивите вирове
те обгръща и сякаш пирува
с очите ти,веждите,миглите...
а аз те ревнувам, ревнувам.
Краката ти – босите,белите
в тревата до глезен потъват,
и ходя по спомен от стъпките -
а всъщност аз пак те ревнувам.
И от себе си – щом те прегърна-
забеляза ли,как те ревнувам?