автор: mpaloma

Като вятър, отвя надвисналите облаци.
Дъждът спря да вали.
С поглед нарисува на небето ми
усмивки в цветът на слънчеви лъчи.

Начерта звезди в тъмнината ми
с моливите на любовта - за да блестят.
Ти превърна в звук тишината ми,
в светлина денят ми и нощта.