автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

“Като за първи път се справи изключително добре. Аз очаквах да го изпуснеш. ” Колко отдавна чу тези думи и до днес означаваха толкова много. Александра изчакваше арахноботите да свършат своята работа. Щеше да съхрани тази могъща личност. (Ан)друида си отиде неусетно, дори машините остаряват и загиват, издъхна като истински човек.
- Днес ще видиш потока учителю, лично! – арахноботите завършиха и от внушителния друид остана синьо-зелен прозрачен диамант, който Александра внимателно скрепи с рабоша. Новополучения жезъл щеше да позволи да отнесе съзнанието невредимо в Потока.
***
Скалата-град се рееше в плътната атмосфера над безбрежния океан който представляваше този Воден Свят*. Наниз сини диаманти заискри на хоризонта. Също като Островните градове седемте миниатюрни сателита бяха руини от жертваната луна на Юми*. Небето присвило по котешки зеници изпитателно наблюдаваше нашествениците. Двете нетипични фигурки стояха близо до ръба. Едната по едра облегнала гръб на дънера на могъщ Смокинов дъб – обичаен представител на тукашната растителност. По дребничката сгушена в нея си играеше с едно листо. Жълъдовите смокини висяха на щедри шишаркоподобни гроздове и чакаха залеза.
Александра се беше разположила почти толкова удобно, колкото в креслото на нейната Снежна Кралица, отпуснала глава на гърдите на Свен разсеяно също следеше небесното зрелище. Светлите кичури от непокорната му руса грива се вплитаха в тъмния поток по раменете и. Той обикновено я носеше в стегната плитка до кръста прихваната със сребърна офицерска пафта* изобразяваща сблъсък на две галактики – символът на Живота, ръкавите им заключваха съвършена безкрайност. Днес тя бе разпусната в знак на траур. Двамата отдаваха последна почит на своя учител посещавайки първия свят в който бе отворил очи и чието собствено име бе взел. Високо горе над небето Кралицата и Смразяващ Ужас патрулираха, пазеха своите от изненади.
- Какво ще правиш сега?
- Ще направя каквото трябва за да върна Земята в Галактиката.
- А след това?
- …
- Ехей, ще ми отговориш ли?
- Какво искаш да чуеш?
- Истината…
- Истината значи, добре! След това ще се върна в Потока – леле, биваше си я, физически или психологически удряше здраво и винаги в целта, но пък сам си го изпроси. Когато минеше през теб, го правеше брутално честно и безкомпромисно. В най добрия случай после можеше да се свиеш и да си ближеш раните.
01.03.2014г.

* Воден Свят – най - разпространените типове екзопланети. Ядрото е твърда земя обвита с дълбок непрекъснат Океан.
* Юми – Океан
* Пафти – метални токи за колани представляват две плочки, едната от които снабдена с кукичка, играят ролята и на накити в женската народна носия в България от времето на Второто българско царство. По размери пафтите варират от съвсем малки с големина на плочката колкото монета, до такива с размери 20-25 см в диаметър или на дължина. По своята форма те биват продълговати, правоъгълни, или кръгли с характерната форма.