автор: atom

Насила се вмъква една светлина в умовете ни -
понякога с образи без аналог ги насища.
Не е паралелна реалност? А всъщност – отцепена
от болната тъкан на тази, в която не виждаш.

Но няма признати реалности, нито отречени.
Единствено ние чертаем гранична отсечка.
Човешката цялост не е на етажи и степени.
А всъщност е цялост, но в никакъв случай - човешка.