автор: severianin

“Минавайте, о часове, край мене!”
Луиз МИШЕЛ, “На моите братя”


Минавайте край мен, безлики делници,
по сенчестия път край моя дом –
отшелник сред могилите-отшелници...
Минавайте встрани и мълчешком!

Минавайте край мен, сезони бързащи
по пътя кален покрай моя праг,
като слепци, един за друг навързани,
в мъглите на прииждащия сняг.

Минавайте край мен, години, вгледани
на есента към падащия здрач,
понесени от ветровете ледени
под хлипащ дъжд като отчаян плач.

Минавайте край мен, десетилетия,
на залеза под тъмната черта,
разперили над моя свят крилете си
сред облаци с цвета на вечерта.

Минавайте край мен – встрани, далече
– сред вихъра на есенния ден,
сред дъжд, сред сняг, сред падащите вечери –
минавайте край мен...
...но не през мен!