Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте.
Галактики разпъват пустотата
и векторите им-посоки обемат Нищото,
заключват го в милиарди звездни стаи.
...А ти си само земният човек -
невидим астроном в мъничък тайник...
С пергел и лист по-блед от своето лице
и с "порцеланова" брада на Бергер,
завърташ кръгове с велик копнеж
на най-древния мореплавател.
Космическите материци - твоя страст,
притеглят мислите - косите им изправят...
Барон Мюнхаузен - хващаш се за тях
и се изтегляш все нагоре - към Безкрая!
Животът е безсмислица от дни
в предверието на беззъба морда-старост.
А времето е само мит и гара временна
за всичките безброй измамени.
...Сега е твоят ред, Блякджак!
Ще стигнеш ли Самотното прозрение
на гения обърнал този свят -
постигнал пълното си възкресение...?
Или безславно и забравен ще умреш
в таван на кулата с изтекла давност...
Сред хиляди миражи - твой кортеж,
на прага на Откритие - нечестван празник...!