автор: roza1

Затворих толкова врати
на младостта, на зимата, на лятото
нагазих в шумата на есента
да пея вместо птиците
фалшиво..
Затворих толкова врати
на детството, на вярата и на вината
все срещнах на невярата стената
по-твърда от ледът на зимата
и по самотна от очакване..
Затворих толкова врати,
а пантите им още силно скърцат
ръждясали от спомен и сълзи
ръсят стружки смях
излишен.

А може и да ме очакват...

Ани Николова