автор: sliver

Гневът е в мен,
бълбука
тече
и дълбае
И се влива обратно
Той ми е последния пристан
Той единствен не ме предаде
Взе ми много
и много ми даде
И на света се плезих...
не се обесих
Не обичам черни прозорци
на тях завеси не можеш да сложиш
не можеш душата на сянка да положиш...
В гнева се крия и се намирам
от чаша го пия,
от ръцете го мия,
без ритъм ми оставя сърцето...
Но аз и не искам на небето.
На топло искам, при Сатаната,
мастика да пием и да ядем салата.

Използвани са препратки от творби на Атанас Далчев и Христо Смирненски. Напоследък си говоря с тях ;)