автор: roza1

Днес очите ми са нови.
Не питайте къде изгубих другите.

Онези - острите, които режеха
пред себе си просторите..
И другите загубих - диамантите,
които с блясъка си спираха мъжете.

Изгребани до дъно от сълзите
сега очите ми са майчински дълбоки-
да крият болка и надежда,
да виждат даже и зад ъгъла сина си...

Да го посрещнат първи!

Не питайте къде изгубих другите,
защото тези са ми вярните.

Ани Николова