автор: Solara

Предначертаности рисуват карти
със светли паяжини по челата ни.
Не се страхувам от неизвървяност,
щом здраво стиснал си ръката ми.
Тъй слаба нишката до незначителност,
разкъсана пилее неприятните събития.
Забравени проскърцват под обувките
Прегръщаш ли, не е загубен смисълът.
Но се променят динамично с времето
телата, умовете, светогледът ни.
Блажено между нас е само същото
в кравайче свито нашето обичане.