автор: severianin

И така - празник е. Ден на жената. А за жената има десетки писания. Ето някои от тях. На първо място, естествено, стои Библията. Там пише:

“Бог създаде най-напред мъжа.” /Бит., 2, 15/
“...след това, докато той спеше, му взе едно ребро и от него създаде жената.” /Бит., 2, 21/
А още по-надолу:
“Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, защото мъжът е глава на жената.”
/Новият завет, Послание на апостол Павел до Ефесяни/

Какво ще да е всичко това, ако не осветено от църквата сакрално и секуларно закрепено подчинение на жената от мъжа?
Ама кой ти признава такива истини, та макар и от Библията?

Вече в наши дни един мъдър мъж, философът Исак Паси, откри и формулира амбивалентната роля на жената: същество коварно и вярно, изменящо и предано, низко и възвишено. И не стига това, ами раздели жените на две - жени-изкусителки и жени-спасителки. Към първите причисли прародителката ни Ева, изкушила Адам да хапне от ябълката; Далила, изкушила Самсон да й открие тайната на силата си. Три пъти я лъгал той, защото бил назорей Божий от майчината си утроба, но накрая склонил. А тя го предала на филистимяните за по хиляда и сто сикли сребро от всеки от убийците му. И какво – оковали го с две медни вериги и го ослепили.
Към изкусителките можем да прибавим Клитемнестра, невярната съпруга на Агамемнон, която го убива с любовника си Егист, та синът й Орест им отмъстил; Кримхилда от “Песен за нибелунгите”, която заради ревност предава съпруга си Зигфрид и помага за убийството му. Помните, нали - над извора врагът му Хаген го пробожда с копието си там, където Кримхилда е пришила кръст, сочещ единственото му уязвимо място.
От същия сорт жени е лейди Макбет, която от честолюбие подбужда към убийства и сама убива. А сигурен съм, че всеки мъж-читател може да прибави към тоя списък поне по едно име. Защото всички сме били изкушени от жена поне по веднъж. А някои - и по десетки пъти. Нали?

Има, обаче, още един списък - на жените-спасителки. В него са Ариадна, дето помага на Тезей да убие Минотавъра и го извежда от Лабиринта. Е, вместо обещаната женитба Тезей я изоставя на остров Наксос, докато тя спи, но това е друга история.
Тук е Андромаха – вярната съпруга на Хекор, а сбогуването им е най-покъртителната сцена в целия епос /Илиада, VI, 370-502/; тук е Пентисилея – царицата на амазонките, дошла на помощ на Троя, убита от Ахил; Пенелопа, съпругата на Одисей;
че и Девора – военачалник и съдия на Израиля, довела народа си до победа /Съд, 4, 5/. Да не забравим и Жана д’Арк, разбира се, както и десетки още имена, които помним и пазим. И не за друго, а защото ги обичаме.

Разбира се, има и женомразци. Артур Шопенхауер в “Парерга и паралипомена” не приема жената чисто естетически: “Този неизрастнал, тесноплещ, широкобедрен и късокрак пол - пише той - може да се нарече красив само от замъгления от полова страст мъжки разум”. Още повече са критиките му от интелектуално-морално естество. Но това си е чист антифеминизъм. Дори Аристотел в “Политика” обяснява бедите на спартанците в личния и обществения им живот с това, че “много неща били в ръцете на жените им” /ІІ, 9, 1269 b/.

Но стига! Днес на жените се говорят само комплименти. Защото днес е празник. А какво е празник без Поезия? Затова нека завърша със стих. Един, но от сърце…

Ave, Мария, Беатриче, Жулиета –
пресвята обич с много имена!
От вечността, подвластна на поетите –
ave, Жена!