От днеска казвам на жена си,
че ставам вече най-добрият мъж.
Обръщам гръб на тез Пегаси,
напускам нервен цъфналата ръж.
И ставам мъж под женски чехъл,
под женска пелерина и чаршаф.
И само дето не съм рекъл-
ще готвя супа, боб, че и ошав.
Престилка бяла ще запаша,
ще си запрятам десния ръкав...
От нищо няма да се плаша
с ренде, със скара и със нож...толкав.
През ден ще бъда на пазара.
Във други дни- с готварския котлон.
Ще мра от кеф, мамата му стара,
когато ползвам съдове с тефлон.
И вечер на готова маса
ще сядам до жена си примирен.
Ще гледам й доволната гримаса
и ще сънувам, Боже, светъл ден...
---------------------
P.S. Честит 8-ми Март, жени!Веселете се!
От мене- поклона!
Аз съм на котлона...