автор: ATROPA

116.

Калиопа беше гушнала Орфей, като малко дете и плачеше... Еагър се приближи до тях и прегръщоайки ги попита:

– Какво се е случило ?
Калиопа с откъслечни думи му описа картината на преживения ужас... Еагър не можеше да повярва. Значи ненапразно се е тревожел и подсъзнанието му е пращало зловещи сигнали.
–А ти преди майка ти да те "види" мъртъв, къде беше ?- обърна се той към Орфей.
– Среща ли се с някого ?
– Не с никой. -излъга го Орфей.
–След като са поразходих бях тръгнал да се прибирам.
Нещо не беше наред , но за Еагър- Върховния жрец на траките, сега това беше без значение. Важното е, че сина му и Калиопа са живи и здрави.

117.

Когато се прибраха в двореца, Орфей се усамоти в стаята си, обърната на запад и повдигна сламената рогозка на каменния прозорец.
Пред него се откри величествена гледка.
Огненочервения диск на слънцето беше наполовина погълнат от зъберите на планините, наподобяващи устата на гигантски хищник и като удавник протягаше към Орфей последните си лъчи и викаше за помощ.