От райетата на чудната си рокля
оплетох две решетки за душата.
Едната пред очите й издигнах.
Другата зад тях – за да я плаши.
И тя се сви във любовта си...
На куп събра червило и въздишки.
Помоли се. Заплю врага си.
А той – по мъжки горд рисуваше.
Рисуваше с въглени и устни
райета нови - по бедрата й.
Ани Николова