автор: ladyinblack

Глухарчета изсвирват тишините,
с най-меката въздишка на клавишите.
Сега светът е много бял и ситен.
Контурите на времето - издишани.
Битийната мастилница е суха,
писмата със съдбите - неизпратени.
Копнежите обувките събуха
и легнаха с лице към необятите.
Платих и аз на щастието заема.
Съществен стана фонът, не героите.
И близостта е все по-осезаема.

Но стъпките ми днес не са до твоите...

19.1.14