Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 783
ХуЛитери: 3
Всичко: 786

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: malovo3
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтиска ми
раздел: Хумор и сатира
автор: Dimi

В обувките ми – скъсани чорапи,
лепило като дъвка по ръцете,
мазилка по пулoвера, израстък
или огромна бенка със прическа.
Прикривам се, но пак си ме настъпват,
премествам се веднага щом приседна,
виновна съм, дори да не присъствам,
за мен е забранено да съм тема.
Засъхвам като плюнка на стената,
какво по-лошо да не ме харесват!
Остава да посегна на косата,
на ноктите и старите си дрехи.
Каквото и да кажа, ще залепне,
но аз ще бъда кратка като писък,
ще бъда просто повече от себе си,
и нищо от това, което стиска.


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.03.2014 @ 17:21:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Dimi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 46111
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Стиска ми" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стиска ми
от roza1 на 04.03.2014 @ 21:00:53
(Профил | Изпрати бележка)
Стиска ти ...талантът :)

Много ми хареса, Дими!
Поздрави!


Re: Стиска ми
от Ufff на 04.03.2014 @ 21:53:22
(Профил | Изпрати бележка)
Неочаквани образи и връзки. Ех, че ми хареса ама!


Re: Стиска ми
от angar на 05.03.2014 @ 08:30:51
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Докага само ще се настройваш, Дими?
Бъди себе си и толкова!
Защото ти каквато си, си красива!
А който не те харесва и не те одобрява, си е за негова сметка. Той нищо не разбира.


Re: Стиска ми
от Rodenavlotos на 05.03.2014 @ 08:22:41
(Профил | Изпрати бележка)
Ето това трябва да продължиш да бъдеш! И ще успееш!
"но аз ще бъда кратка като писък,
ще бъда просто повече от себе си,
и нищо от това, което стиска."

Прегръдки!


Re: Стиска ми
от daro на 05.03.2014 @ 07:08:10
(Профил | Изпрати бележка)
ами да - Стиска ми... опаааа - "Пука ми" (към лачените чепици) ;)))

радвам се на личности, които са "просто повече от себе си"

Радвам ти се! :)

...(.)


Re: Стиска ми
от mariq-desislava на 07.03.2014 @ 13:00:20
(Профил | Изпрати бележка)
Отстоявай се, това е важното, другото са подробности от пейзажа.:)


Re: Стиска ми
от missana на 04.03.2014 @ 18:42:06
(Профил | Изпрати бележка)
Предизвикателен текст, силно провокативен. Прочетох го няколко пъти най-внимателно, за да достигна до основното послание на авторката.
Ако правилно съм отгатнал, тя визира разминаването на индивида с общоприетите стандарти в обществото. Ползвайки известен математически резултат, бих могъл да формулирам този феномен като:
"edge-of-the-wedge theorem" /в буквален превод: "теорема за острието на клина"/. Онова, с което ставаме клин /трън/ в очите на общественото мнение и което, поддавайки се на масовата психоза, започваме да си вменяваме като собствен упрек. Този частичен конформизъм е цената, която плаща всеки от нас, за да живее и оцелява в това общество:

"Прикривам се, но пак си ме настъпват, премествам се веднага щом приседна,
виновна съм, дори да не присъствам, за мен е забранено да съм тема.
Засъхвам като плюнка на стената, какво по-лошо да не ме харесват!
Остава да посегна на косата, на ноктите и старите си дрехи.
Каквото и да кажа, ще залепне, но аз ще бъда кратка като писък,
ще бъда просто повече от себе си, и нищо от това, което стиска."

ОКОТО на текста, безапелационно изразяващо, онова, за което говоря по-горе. Ярка находка в стихотворението е:

"но аз ще бъда кратка като писък"

Поздравление за замисъл и реализация!: Мисана






Re: Стиска ми
от Hulia на 04.03.2014 @ 19:15:04
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Оригинално изречени истини, боли, ако човек не ги погледне с усмивка...


Re: Стиска ми
от IGeorgieva на 05.03.2014 @ 12:46:25
(Профил | Изпрати бележка)
Лирическа героиня с проблем :)), но с чувство за самоирония и решена "да бъде себе си". Чудесно си разработила темата!
Поздрави! :))


Re: Стиска ми
от pijama на 05.03.2014 @ 12:15:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Уж простичко, ама толкова живо и ярко.
Здрасти!