- Tи си бременна.
- E и? Tи не си ли била?
- Не и на твоята възраст.
- Знам тогава сте били задръстени сухари и ви е било страх да правите секс.
- Скъпа говорим за дете, за нов живот, а не за средата на 20 век
- Мамо както знаеш, бременността и децата са различни неща, ще го махна.
- Как си го представяш с баща ти няма да позволим. Животът си е твой можеш да правиш каквото поискаш, но не и да убиваш. Ще го роиш ние ще се погрижим.
- Не
- Ще дойде момент в който ще съжаляваш
- Няма да стане каквото вие желаете, аз съм решила………… ходих на лекар имам записан час. Това е.
Майка ми може и да е права. И двамата са сухи консерви мухлясали преди 20 години, но все пак това е живот.
Ако на моята възраст беше мислила като мен нямаше да съм жива. Малко нежно човече, толкова слабо и безпомощно. Всички копнеят а аз……
Аз се плаша. От какво се страхувам? Искам да съм добра майка, искам да дам на децата си всичко от което аз съм била лишена. Те ще ми говорят, родили са ме недорасли, ха, били щастливи, от това цял живот аз страдам. Не мога да причина това на детето си. Не съм готова. Нищо не знам изобщо не разбирам
Горкото колко ще се мъчи с такава майка, та аз дори сама за себе си не мога да се грижа.
- Бабо трябва да поговорим, какво правиш.
- Ми отдавна никой не ме търси да говорим, само да слушам
- Бременна съм
- Ми, чакай да включа зарядното, явно дълго има да слушам. Познавам ли го?
- Хи, аз не го познавам, та ти ли?
- До къде те докара този интернет, едно време поне си знаехме имената.
- Бабо интернет е най-сигурното противозачатъчно средство.
- Добре мило, кажи ми кое те мъчи?
- Какво да правя?
- Ха, че ти вече най-важното вече си го направила.
- Бабо, не се шегувам.
- Явно това е карма на жените във рода и майка ти и леля ти и аз преди това
- И?
- Какво и? Сама трябва да решиш.
- Знам че съм малка, не е сега момента, имам да уча и……
- Дъще то не пита, това е божия воля.
- Бабо не съм готова, то ще се мъчи.
- Мило, майка се става със времето, само то ще те учи, дори е започнало. Виж живее в тебе и те кара да мислиш, да се съмняваш. Задава въпроси, променя ти светогледа. Самото то е живо и е част от тебе, дали ще го родиш или не, то съществува, ако го няма цял живот ще те мъчи, ако го има ще те тормози, избирай сама, но послушай сърцето си, ама не забравяй това е жива душа.
- Бабоо.
- Не плачи дъще, мисли за себе си не за него.
- Защо е толкова нечестен светът. Аз поисках да се включа в купона само за малко, а ме постигна такова бреме, това си е отговорност, как да взема такова решение. Сутрин ставам с мислите, че съм майка, нощем будувам и сънувам, че го махам. На всички им е лесно отстрани да дават съвети, а аз се треса. Поне да го познавах да го зърна за миг, ако след време е живо да знам как ще изглежда, какво ще говори. Господи полудявам. БЯх убедена, какво ми става? Защо на мен се случва всички го правят. Разбрах, то ме е избрало и сигурно има защо. Леле колко се промених за толкова кратко време.
- Баща ми, как си на обед?
- Имам среща с млада чаровна дама на Витошка в „Грийн бар“ в един часа.
- Запази вътрешна маса.
- Тате всички ми дават акъл, все едно те ще раждат. Ти какво ще кажеш?
- Не ги слушай, за жените най-важното е раждането, то е цената на техния живот затова само около него се съсредоточават.
- Тате аз съм жена
- Ти си ми дъщеря, това е сега, скоро ще станеш жена, това е до време, майка ще бъдеш завинаги.
- Искаш да ми кажеш…..
- Нищо не искам да ти кажа. Ти си млада, красива, интелигентна …..осигурена защо ти трябва да се загробваш. Животът е пред теб, светът е в краката ти, защо ти трябва да се заробваш, бъди моето момиче.
- Госпожице с Вас какво ще правим, взехте ли решение?
- Докторе още с колко време разполагам за да е всичко безопасно?
- Ами до две три седмици не повече.
- А сега може ли да се разбере….
- За кое? За плода ли ? Зависи с кого и как сте го правили млада госпожице. Ние сме гинекологична клиника, извършваме раждания и аборти, църквата е на следващата пряка.
- Господи, помогни ми за да знам как да постъпя, господи предпази ме от грях и дай ми сили да взема свето решение
В тъмнината на притвора с приглушен глас шепнеше дама на средна възраст, лицето и свито към иконата беше потъмняло от екстаз
- Дари ме господи с чедо, на теб да служи ще го посвета!