Гладът не е ни вчерашен, ни днешен.
Той идва просто и очите грейват
по-ясни от послание за Ада,
по-страшни от молба на луд и грешен...
И свършва детството – болник-поет
ще види в туй самотната си песен,
додето осъзнава този свят от колко
сребърника страшни е замесен,
от колко думи само се нуждае
едно дете за първи път разбрало,
че любовта е хляб, затуй е цяла
плътта, която Бог опази в тяло.
И свършва детството със песен тиха
Не си я чул! Безумни вълци виха...
Рашел Леви