автор: Velimira

Дните минаваха, а Тя с тежест надигаше тялото от леглото си. Слънцето се опитваше да я събуди от будния й сън. Сънуваше наяве…
Чуваше гласът му. Усещаше мирисът му. Усещаше топлината на тялото му… А той не беше там…
Нямаше го! Нямаше вече да вплита пръсти в неговите докато заспива. Нямаше да я завива с тялото си в съня си. Нямаше да усеща топлият му дъх по шията си сутрин рано. Нямаше, нямаше, нямаше….Просто го нямаше. Трябваше ли да сложи спомена за него в рамка?!Трябваше ли да изтрие усмивките от съзнанието си?!
Само, ако беше се отказал да контролира нея и целият й свят.Ако беше се решил да остане с нея. Без предизвикателства и без игри.
Гласът на Жоро я извади от унеса й
-Ти разгледали сайта?
-Не разбирам от тези неща - Засмя се и звънкият й смях се разля из стаята
-Ще ти кажа аз на тебе! - Направи заплашителен жест с ръка и започна да се хили заедно с нея.
-Не разбирам какво искаш да ми кажеш?!Сви рамене и отвори широко сините си очи.
-Усмихвай ми се още….
-Какво искаш да ми кажеш?!-сопна му се
-Сега пък се намръщи…. хайде,дай една усмивка-Наистина отваря ли ти се сайта,или само нещо свързано с Forex e.
-Отваря се-Въздъхвайки му отговори.
-Преди 2-3 години го правих и пусках по някоя графика там,и по някой бизнес цитат,ама от много време не бях влизал там,бях го забравил,та преди малко се сетих…-Започна лаконично да й обяснява…Тя продължи да разглежда страниците, механично.Беше оставила някъде далеч зад гърба си гласа на напористия младеж. Върна се при разговора им. Как може да вярва на онази жена?!Защо й вярва? Как Тя ще се обади и ще говори с нея. Всичко друго би направила. Би й разглеждала профилите в туитър,файсбук,-но , не , определено никога не би посмяла да говори с нея. Смяташе, че ако говори с някоя от жените му ще развали магията, в която живееше. Тази магия я караше да става сутрин с усмивка. Да приглажда къдриците си и да пори деня изпълнен с нови задачи. Да вярно е- обади се, за да й чуе гласа. Искаше да си я представи. Този мек глас нарисува в съзнанието й ефирни движения на висока, стройна и елегантна фигура. Представи си я с вдигнат кок. С дълга клош пола на цветя и шанел сако с къс ръкав в цвета на очите й. Знаеше , че той обича скандинавски тип жени. Затова ги видя в съзнанието си като морно юлско небе.
Но защо, защо тази жена беше му казала, че са говорили-Въпросите нахлуха отново в съзнанието й. -Защото искаше да бъде с него? Но нали се бяха разделили. Той и беше помогнал с каквото може, не беше я изоставил и винаги се чуваше с нея, за да разбере как е. Да, може и да съществува приятелство между бивши любовница. Тя не познаваше тази част от човешките взаимоотношения. Но защо ще лъже, че са говорили? Нали приятелите не се лъжат. А сега искаше и да му докаже правотата си. Но как ще го направи. Единствено, ако видят разпечатките от разговорите й. Ако е 1 мин, това означава, че само е звъннала и е чула гласа й. Да точно така ще направи ще му покаже разпечатките си. Решено! Още тази вечер ще отиде при него и ще му покаже разпечатките. Тя беше сигурна в правотата си. Само чу хубавият й глас. Той беше по-хубав от нейния. Нейният беше писклив по детски. Никога не го е харесвала. Винаги изглеждаше инфантилно точно като гласа си.
-И тази платформа ще може да обслужва до 1000 юзера на 30 минути.- Жоро продължаваше да защитава изобретението си. Горкото момче толкова много искаше да я впечатли.
-Добре,разбрах ти основната идея!Ще го обсъдим с меркетолозите и ще ти дам план на развитие. Бързам!- Скочи от стола взе малката си чантичка и излезе навън. Маргото, секретарката й едва премигна докато входната врата се затваряше зад гърба й.