автор: antonio60

на тъщата на миро кокаланов.на изпроводяк,тя реши да им даде нещо за великденските празници.подаде им две кокошки, едната червена-другата бяла.да си хапнете и вие бяло месце-сподели тъщата сгорикъщова.сложиха ги в багажника и отпътуваха.след многото прегръдки и пожелания за весели празници.


Две кокошки и една… патка.



През това време съседката на Кокаланови в града отиде да нахрани кокошките. Гуна Парлапанова остана като гръмната с немски Валтер право в кратуната. Защото намери само глухата юрдечка в курника. Мрежата не беше скъсана. Но вратата бе леко притворена. Реши да обиколи всички съседи. Тя граничеше: на изток с Вятървейкови, на запад с Прилепови и на север с Кокаланови. Реши да направи своите почти детективски проучвания. Щеше да провери последно Кокаланови. Щото им имаше доверие. Започна от Вятървейкови. Викаха им тъй, щото винаги се правеха на ударени с мокър парцал по главата. Все се правеха, че нищо не знаят. Не са чули или видели. Абе вятър ги вей на бял кон. Звънна, но не се показа никой. Погледна на вратата бележка ”На село сме” и оставени цифри за сметката на тока. През това време Кокаланови пристигнаха и се заеха с приготвянето на кокошките. Заклаха ги, сложиха в казана да врат. Занесоха ги в двора под сайванта и започнаха да ги скубят. Парлапанова се отби в Прилепови. Викаха им така, щото имаха очи на китайци. Само нощно време до късно готвеха манджи. Сновяха из двора с големите си манти. В тъмното приличаха на хвърчащи мишки с крила. Прилепови бяха заклали зайците и ги затваряха в буркани. Като видя казана и кожите на зайците, Парлапанова се отказа. Реши да провери Кокаланови. Съвестни, съвестни, ама и те може да крадат. Видя, че пътната врата бе отворена. Направо влезе. Каза едно добър вечер и отиде при тях в сайванта. Остана още един път като гръмната. Този път сякаш с ТТ в главата. Ушите ù зашумяха, кръвта ù се събра в мозъка. Лицето ù се зачерви. И още малко да изкрещи. “Крадци, мръсни и долни крадци”. Въздържа се и реши да пробва друга тактика. Защото на масата Кокаланови скубеха две кокошки. Едната бяла, другата червена. Поздрави ги учтиво и ги попита:

- Какво правите, съседи?

- Нищо - ù рече Миро. - Тъщата ни даде две кокошки, носим ги от село. За празниците за Великден. Ти кво правиш, съседке?

- А, нищо, Миро, просто се разкарвах и минах да ви видя. Е, лека нощ, вие си имате работа.

- Лека нощ, Парлапанова - рече Миро. Всички продължиха със заниманието около кокошките. ”Хванах ви натясно” – помисли си Парлапанова. Една червена, една бяла. После се сети, че беше намазала със зелена боя гърба на кокошките и се върна.

Този път обясни, че празниците наближават, а те така са я закъсали. Нямат и грам чисто месце в хладилника. Миро беше добродушен и съжалителен човек. Обеща ù да я покани на печена кокошка. Малко след Великден. През това време Гуна търсеше. Гледаше и нюхаше навсякъде. Понеже бе нисичка и леко закръглена, заприлича на Еркюл Поаро. Даже имаше и леки наченки на нещо като мустачки. За последно гледа перушините, които не бяха изхвърлени. Не забеляза зелен цвят по тях. После се досети, че бе слагала мънистта. По едно на краче на кокошките. Тогава попита дали Кокаланови ядат крачета. Те ù обясниха, че не ядат. Щели да ги хвърлят. Дадоха ù ги. Тогава се прибра вкъщи. Разговаря с мъжа си. Обясни му като опитен следовател съображенията си. Какво трябва да се търси. Само едно бе забравила Парлапанова. Да попита съседите дали Кокаланови са били целия ден вкъщи. С една дума, да им провери алибито. Но най-близките съседи ги нямаше. Пък и не ù се искаше цялата махала да разбере за кражбата. Много мразеше да я коментират. Нищо, че тя обичаше да коментира другите. Но както и да е. Така че, сянката на съмнението вече падаше върху Кокаланови. Нищо, че можеше и да разпита други съседи, ама нейсе. Мъжът ù я попита дали е намерила синците по краката, тя отговори: ”Знам ли, сигурно са ги махнали с клещи. Ах, само едното синче да намеря в тях, около тях. Или по пътеката до казана за боклук, ще ги пипна”. Мъжът ù сподели, че може да грешат. Може наистина да са от село. Трябва да се внимава с тези работи. Парлапанов бе кротък и интелигентен човек. Но жена му… Огън и барут. ”Аз ще се заема с цялата работа”. Обобщи жена му и си легнаха. Дълго не можа да заспи и… Парлапанова видя огромна кокошка, която се върти на Грил. На голяма поляна. Хиляди хора се бяха събрали и гледаха. Всички скандираха ”Парлапанова на грил, Парлапанова на грил”. Докато в един момент установи, че тя е огромната кокошка. Стана ù зле, когато един непознат започна да я маже по тялото с четка и зехтин. Започна да се задушава от силната топлина. Хора от множеството носеха огромен нощ и огромна вилица и… Събуди се и скочи. Преди лягане, вместо да пусне духалката, като вентилатор и на едно реотанче, го беше включила на три.

Мина Великден и една вечер ги поканиха на печено пиле в Кокаланови. Хапнаха, пийнаха. По едно време Парлапанова аха-аха да изплюе камъчето. Но добре, че мъжът ù я настъпи по крака. А пък като пийна и чаша-две, направо го заболя крака. Веселиха се, приказваха си. После се прибраха. ”Слушай бе, мъжо. Даже и да не е нашата кокошка, ние не сме капо. Ако пък е нашата, поне хапнахме едната, не вдяваш ли? Мина месец, мина два. Парлапанова все се съмняваше в Кокаланови. Звънна на свой братовчед в Полицията. Да се посъветва с него. По време на разговора той ù разказа една случка. На същата дата са установили при проверка в Махалата късна вечеря. В двора намерили само червена и бяла перушина. Нищо друго. Един от колегите намерил един пилешки крак. На който имало синец. Правили проверка във връзка с извършен обир. Парлапанова изтръпна. Не каза нищо и си тръгна. Сподели това с мъжа си.

- Аз какво ти разправях - рече ù той.

- Кво ми разправя - каза Гуна? Хей, добре, че не ги обвиних. Като ядохме кокошката в тях. Щеше да стане голям резил!

- Ще стане я, рече ù мъжът ù.

- Ти къде беше да ме спреш и акъл да ми дадеш? Аз, ако съм патка, ти да не си пуяк?!

- Хайде, аз пак виновен! Може да съм пуяк, ама ти си една голяма селска патка. Която не заслужава нито да ù боядисваш гърба, нито синци да ù слагаш по краката! Ти си само за фурната с кисело зеле!