Ушите ми са оглушали
от звън тревожен и от вик.
Душата ми е натежала от скършени съдби за миг.
Денят ми кървав се протяга
като чудовище във мен.
Не съм ни Гоя ни Гоген,
не съм ни скулптор ни ваятел.
Размазаната мъртва плът,
поемам в своите ръце
и почвав в дълги часова
да вграждам в нея ум, сърце.
В душата ми валят сълзи
на тъжни майки и бащи
и на девица – нежна, бяла,
душата ми гори на клада.
Ни скулптор, нито живописец,
по тежък имам занаят.
Творби от мламор не създавам,
живот на мъртва плът дарявам.