автор: RockAround_theC_l_ock

Отдавна, ти не си ми казвала „Едничък мой”
Отдавна, аз, „Любими мой”, ти забраних да чувам,
защото, вече съм разбрал – не съм любим, ни – твой;
не съм единствен... И тогава – спрях да те целувам.

Отдавна, във прегръдките си не заспиваме...
Отдавна, случки от деня не си разказваме...
Разделите ни сутрин, са си просто – разотиване,
а срещите ни вечер – скучни... До намразване!

Ако и ти, от боледуваща любов си оздравяла –
свещичка запали. Ала не чакай, да угасне.
Повярвай ми, угасва много дълго... До премала
и ти ще плачеш – за угасналото щастие.

Бой..Боев, 2014