автор: lubara

много обичам да мисля мисля непрекъснато сутрин обяд вечер че и на сън мисля май и си викам щом мисля, що да не взема и да пиша иначе тези мисли ще отидат някъде бадева както казваше баба ми тя обичаше да казва бадева аз пък обичах баба си ама отдавна не съм мислил как ли се е чувствала тя с толкова много бадева в мислите си

Та скоро ходих на едно представяне там все умни хора бяха че и разбираха от мислене от литература от теология от Иисус от всичко разбираха аз как попаднах там мисля си случайно и после гледам, тя теодора и тя обичала много да мисли и да пише заедно аз никога няма да стана като теодора не че не я уважавам ама как мисли ми е малко трудно да я бадева ох обърках се в мислите си ама вие ме разбрахте си мисля
Това с писането като мисли пести много неща пести мислене дори защото кой толкова ще се напъва да следи мислите ти я виж какъв модерен писач е бил ще кажат хората а че ти нищо не си казал кой ще мисли за това то бадева и отиват препинателни знаци че и главни букви тоже то те не са ли такива знаци отдавна бях в отделенията си мисля
и сега какво ще стане ако всички започнем да мислим пишейки или да пишем мислейки ама то не е ли едно и също май мисля че не е абе какво значение има всичко това толкова хора правят едно на другия ден същото но в обратен ред и пак са начело на мислите на всички ни ама защо ли защото аман от такива мислители дето само ги интересува собствената бадева
Ох, някой ще каже този съвсем го засърбяла мисълта я да спирам дотук че и бездругосеизморихотписанеотмисленеотглупоститенапреходакъмвеличиетона новотописане
Сега знам, че баба ми освен че я обичах заради бадевата, ама иначе като дете хич не харесвах баклата, иначе баклавата дай ми я и сега баклавата.
Точка