автор: jantreya

В скалите ще се скрия като рак,
за да не кажат: "Падна ми в очите!"
Тома Троев

И падам, падам, падам, падам, падам
в очите си. Напълно безразлично.
Понякога доставя ми наслада,
че себе си не мога да обичам.
Жертвоготовно ближните обгрижвам
и зачертавам личните си нужди.
Изпръхнали от нежност устни ближа
и си внушавам, че са устни чужди.
Какво е свободата? Някой каза,
че само ти рисуваш свободата си.
Не си свободен, дишаш ли омраза,
по-малко си свободен с любовта си.
Но няма да се скрия като рака,
(макар, че често в себе си се крия)
Крилете ми са сраснали с гръбнака
и няма риск в калта да се забия.
И продължавам - падам, падам, падам
на ближния в очите и планирам,
а вътре в мен бушува дива радост,
с която гравитацията спирам.