автор: ulianka

И не, че вече съм готова да умра,
но бавно пред очите се стъмнява.
Детето стискаше във длан света,
който сега се отдалечава.
Днес лампите угасват и страхът
ме удря изненадващо под кръста.
Чудовища пред мен (във мен) растат,
разкъсват ме и ме поглъщат.
Това, че липсва сигурност и бряг
във неизвестното оттатък,
ме прави най-вселенския сирак
и крал на собствените мракове.
И не, че вече съм готова за небе,
обратно - днес земята е наблизо.
Животът ни е разделен на две -
катериш се, а после слизаш.
Въпрос на чест е да не спра,
въпрос на обич - да остана...
Прости ми, Боже, дързостта,
че път към твоето небе не хванах.