самотна тънка нишка
тънка и увредена като косата ми
запира влака ми от падане към незатихващото колебание
все още съм на границата на устойчивост
виреенето не е сред проектите
обожание
съзерцание
(светоусещане)
разкаяние
или отплата за всяка целувка?
дръзновено отрицание
съзерцание
отчаяние
задъхано поглъщам парченцата несдъвкани от влака
засилващ се от мен след настоящето
зазиждам мигове в кутийки
понякога. след всеки глад на действие.
и след всяка нощ на вплетеност
загасям светулките старателно
А в препънат опит да отсека
да не бодат несвое и насвойствено
затихна на топло само противоотровата
душа задвижвана единствено от ластик
тропизъм в труп, рефлекси на течение
измислен шанс със капки восъчни
за мракобесно изцеление