автор: PetarPJ

Кървава локва
разцепваше тяло
като змийски език
и струйките бързо
се спускаха сякаш във търсене.

Ножът в ребрата
бе сгърчил лицето
в жестока мъртвешка гримаса.
В ръката лежеше
ръка със халка.
И някой крещеше,
и писъкът беше
пронизващ.

/Прониза ме,
сграбчи душата ми – пиленце,
после
разтресе я грубо,
оскуба перата,
когато я пусна,
остави
износена част до безчувствие./

Затворих прозореца.

Скоро кръвта й
ще бъде измита,
трупът й преместен,
поднесен на червеи,
някакъв камък
ще казва
история над купчина пръст;
а димът ще излиза
запъхтян от комина
тъй както и вчера,
и днеска, ще бъде и утре,
тъй сякаш, че всичко е същото,
и сякаш, че никой не липсва,

защото заводът не спира.