Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 0
Всичко: 445

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕкзотичното ченге
раздел: Романи
автор: tzvetcomarinov

Капитан Миладинов знаеше, че в кабинета няма друг и въпреки това почука на вратата. Често пъти влизаше без да го прави, но сега не си го позволи заради намеренията, с които идваше. А и житейската инструкция препоръчваше началническото сърце е като женското. Първо трябва да го размекнете, ако искате да получите нещо.
Полковник Стоименов изслуша внимателно казаното от своя подчинен и не скри физиономията на сащисан.
- Слушай, какво ти става? Тия гъркини да не са ти изпили мозъка.
- По-добре да изтече по някоя черноока и шармантна егейска красавица, отколкото да се окаже обсебен от амбицията на смахнат и да търси игла в купата сено.
- Как си представяш твоето присъствие в стая при разпит воден от следовател. Да допуснем и вероятността, че попаднеш на претъпкан от стремеж и чувство за неприкосновеност или такъв, дето още не е разкрил, кой е откраднал кокошките на баба Мара от квартала, а мечтае за шефско място в Националната следствена служба. Помисли ли, какво ще стане тогава. Задържаният също може да създаде проблем, който да се пръкне на бял свят точно и навреме в съдебната зала. Адвокатът му вземе и прати по дяволите събраните доказателства, още преди да са видяли очите на прокурора. Кой и за кое ще отговаря тогава.
- Не възнамерявам лично да участвам с нищо в разпита.
- Тогава за чучело ли настояваш да бъдеш вътре? - полковник Стоименов уж знаеше, че това е част от стила им на взаимоотношения, но ето пак се подведе.- И без теб има предостатъчно такива из всякакви канцеларии по цялата страна.
- Ама не всичките са истински, - рече шеговито капитанът, преди да е подхванал отново и вече по-сериозно. - Нали заявих, няма да участвам пряко в разпита. Само ще слушам и ще имам оправдан повод да се появя в града.
Вие познавате достатъчно хора от следствието, трябва чрез тях да осъществя нашия замисъл. Да се завърти нещо като проверка на градската следствена служба. За вашият човек едва ли ще представлява особена трудност да научи предварително, кой води разследването. За по-нататък ще ни остане задачата, да преценим и възможностите за гаф и предотвратяването му.
И двамата като добри специалисти, знаеха прекрасно. Вече с е кръстосване на шпаги без състезателен характер. Често го правеха така. Подлагаха на удари своите версии за да проверят тяхната якост и устойчивост.
- Идва човекът от горе да види как стоят нещата и след два-три дни се връща обратно в столицата - продължи своята мисъл капитан Миладинов. - Това се иска от вас, господин полковник.
- Което никак не е малко - промърмори Стоименов и спря до тук.
Още не беше успял да стигне до истинската дълбочина на онова, което е намислил неговия подчинен. Наистина, какво толкова общо може да има между две показни убийства, извършени в чужбина и залавянето на някакъв разпространител на наркотици. Макар и да е хванат в близост до едно от тамошните училища. Толкова. Най-много да изпее оня от който го е получил и до тук. Няма да се видят престъпните канали, нито шефовете на групировката, която ги управлява. Ще се хванат все дребни риби, дето са храна на по-едрите и хищни. Още и за малко имидж на ония, които се нуждаят от такъв.
Капитанът го следеше в очите, сякаш очакваше от него подпис върху молбата му за домашен отпуск. Щом не разкрива своя замисъл докрай и той няма да го пита за подробности. Познава играта в зениците на погледа отсреща. Зад тях винаги като верен страж беше езикът на спеца по борба срещу организираната престъпност. Сензациите, дето пускаше за слуха на другите, бяха все от дребните и обичайно закачливи. С тия шегички успяваше да се измъкне и от най-заплетената ситуация. Изглежда Миладинов не е доизяснил целите си, които преследва и тръгва на сляпо. Ще импровизира, вижда се и без неговото лично признание. И така ще прави с гаранция, докато усетът не му подскаже коя нишка е истинската. Не бива и да упреква капитана за поведението в момента. И той се довери на своята интуиция, когато му постави задачата.

Цветко Маринов


Публикувано от alfa_c на 21.02.2014 @ 17:40:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.08.2021 год. / 04:10:59 часа

добави твой текст
"Екзотичното ченге" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.