Няма ги вече снежните преспи,
звънките нощи в гирлянди от скреж.
Няма следи от жадувани срещи
в бели пътечки с лумнал копнеж.
И катеричките вече ги няма
в плахи подскоци към хрускав бисквит.
Д е е мансардата наша мечтана,
Що построихме от клечки кибрит?
Всичко открадна южняк- ранобудник -
този ревнивец всичко изтри,
даже в прозореца шепата сняг-
тайна парола, че идваш ти.
Спомени, спомени, сънища, стонове,
от моите парещи, луди сезони.