автор: atom

С ръждивия си връх мигът разсича
живота - на избран и неизбран.
Самият миг е тъпо безразличен,
но вижда умно всеки вариант.
Неотежнен от следващите стъпки -
не би подсказал как да избереш.
А ти, от стари мигове надъвкан,
разбираш - всеки избор е зловещ.
Разбира се, прилича на възможност,
поне за позитивната ти част,
но другата, по-тъмната, я глождят
догадки за пропуснатия шанс.
Ти мислиш, че е важно да поискаш
да тръгнеш по избраната межда,
на практика обаче - губиш всички
останали посоки и неща.
"Межда" - самата дума е такава -
разделяща една от друга кал.
А ти стоиш в мига и осъзнаваш,
че си в затвор. И сам си го избрал.