автор: Mouse

Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и технология. Можеха да разказват много, но на човешкия език дори нямаше думи, с който да опише живота преди милион години.
Завихриха се спорове. Тревата на Късата поляна се заизвива като под неусетен вихър. Завря земята под тропота на малките крачета на колитата. Разбушуваха се страсти, дори се размениха остри реплики. Чуваха се откъслечни фрази …. „в никакъв случай“, „а защо да не им разкажем“, „те не са на нашето ниво“, „може да поискат и магията ни“, „не трябва да им позволяваме да научат всичко“, „тогава те ще знаят повече“ …. Всеки имаше собствено мнение, но като цяло се обединиха около два основни лагера: „за“ и „против“.
Та хората им бяха отнели новата планета. Принуждаваха ги да се крият в ъглите, в изоставените къщи и плевни, под мостовете и обраслите с лишеи камъни или в корените на вековните дървета. Само дето всеки един от тях знаеше жестоката истина, въпреки че никой не я спомена. Те бяха миналото, а хората са настоящето и бъдещето. Те щяха да поумняват с всяка година. Щяха да развият неподозирани към момента технологии. Техният ум им даваше възможност за голям обем от знания и възприятия. А тяхната раса беше към залеза си. Дори към края на залеза си. Прекрасната планета, която откриха и обитава толкова хилядолетия, щеше да остане на хората … и може би така трябваше да стане. Уви.
………………….
- Здравей Леонардо.
- Ти дойде – голяма и искрена усмивка озари лицето на човека – толкова се радвам, че
не си забравил.
- Аз никога не забравям – поклати глава Молито – само дето се страхувам, че няма да те
зарадвам.
- Защо? Не желаеш да споделиш с мен?
- Просто няма нищо за споделяне. Но ще ти разкажа основното и защо не влизам в подробности.
От тогава минаха много хилядолетия. Историята ни се крепи на преданията и спомените разказвани от уста на уста – поколение след поколение. Повечето от нас не помнят и не практикуват древната писменост. Отдавна сме загубили уменията си да творим или да развиваме технология. Може би защото все още сме силни в магиите. В магиите, в които хората не вярвате. Но те съществуват. Повечето висши същества умеят да си служат с думите и магиите. Вие – хората, също. Но никога няма да напреднете в тази област защото още преди хилядолетия сте затворили умовете си за нея. Приели сте друг път – на творчеството с ръце чрез предмети. То също ще ви заведе напред, ще ви обогати, но никога толкова колкото магията и постиженията, които тя дава.
Ще се развиете технологично, но духовното у вас винаги ще остава на заден план. Ще има единици сред вас, които ще разбират това, но останалите хора няма да разбират тях.
Това е вашето бъдеще, в което ние и другите като нас няма да се намесваме. Пътят ще бъде само ваш. И по този път ще бъдете сами. Едно самотно човечество всред океана на духовното богатство. Ще цените парите и удобствата, не уменията и любовта.
Лек път Леонардо.

Край