Децата са за кратко наши.
Докато стискат с пръстчетата малки
ръцете ни големи и ги водим.
От там нататък - им растат крилата.
От там нататък цветните градини
им разказват приказки любовни,
а нощите са само нежен шепот
или са грях, но благороден..
От там нататък сърцата ни са порти
отворени широко, за да чакат.
Децата са за кратко наши...
Ани Николова