автор: NikoVat

„Животът е хубав... обичам живота си... имам си всичко“. От половин час той лежеше на един шезлонг до градския басейн и не спираше да си повтаря тези думи, опитвайки се сякаш да убеди себе си, че наистина е така.

* * *

Седемнадесетгодишният Радослав е прекарал по-голямата част от живота си без родителски надзор. Баща му влезе в затвора още преди десет години, а година след това, майка му замина за Германия за някаква уж сезонна работа, от която още не се е върнала. Няма никаква вест от нея. Тя не се обажда, не пише писма... но всеки месец изпраща пари на сина си. И то много пари, благодарение на които, той не се лишава от нищо. Радослав живее с баба си, но то е същото като да живее сам. Не говори с нея, никога не я слуша. Когато тя се опитва да поговори с него, той само й помахва пренебрежително с ръка и изчезва. Ходи на училище, но е слаб ученик. „Защо ми е да уча, ще избутам някак гимназията, а после ще замина и аз за Германия“ – това е неговото оправдание.
Днешният ден не протече по-различно от обикновено. Или поне не и засега. В 10:00ч. алармата го събуди. Трябваше да ходи на училище, но вече беше закъснял.На кой му се ходи на училище в края на месец Май. Времето е хубаво, плажовете са отворени... Но все пак реши да отиде на училище. Вече има много отсъствия, а не му се искаше за пореден път да бъде изключен и да сменя училището си. Приготви се и тръгна. В коридора се засече с баба си. Тя вече знаеше, че колкото и да се опитва да поговори с него, няма да стане. За това и не се опита. Само му подаде някаква бележка, която той смачка и пъхна в джоба си без дори да я погледне. Тръгна към училището, но не след дълго промени мнението си и рязко смени посоката. Запъти се към плажа. „Майната му на даскалото“ си помисли той. По път за плажа се спря в един магазин, купи си бира и цигари, скоро след това пристигна и на плажа. Излегна се на шезлонга и потъна в мисли... обичайните за него мисли, когато остане сам – Къде е майка му? Защо никога не му пише? Защо бабата също я прикрива?(това погрешно убеждение беше и причината той да мрази баба си). След това започна да си повтаря „Животът е хубав... обичам живота си... имам си всичко“. Започна да се унася и не след дълго заспа.
Имаше странен сън. Готвеше се да извърши обир. Беше нахлузил шапка и очила, за да не го познае никой, а освен това имаше нож и пистолет. Намираше се пред собствения си дом и се гласеше да го обере. Влезе вътре. Отчаяно търсеше нещо ценно, но така и не намираше. Защо? Та в този дом имаше всякакви ценни вещи ... защо сега не намираше нищо? Изведнъж отнякъде се появи някаква стара жена. Тя го гледаше и плачеше. Плачеше с глас, силно. Подаде му ръка, но той без да се замисля извади пистолета и я застреля. Падна мъртва, а той се втурна да бяга. Гонеше го полиция и глутница бездомни кучета, а той бягаше без да спира, без да чувства умора, без да знае накъде отива.

* * *

Някой скочи в басейна и шумното плясване на водата събуди Радослав. Той се стресна. Що за сън? Току що бе сънувал как убива собствената си баба в опит да обере собствения си дом. Що за луд, побъркан сън!? Обзе го някакво странно чувство. Реши веднага да се прибере и да поговори с нея. Изведнъж се сети за бележката, която тя му беше дала сутринта. Извади я от джоба си, разгърна я и зачете. В нея тя му обясняваше, че е намерила майка му. Цяла седмица търсела начин да му го каже, но той никога не се спирал да говори с нея. Сега освен обзелото го тревожно чувство, той имаше още една причина да се прибере по възможно най-бързия начин. И тръгна ... ходеше бързо, след това започна да бяга. Бягаше без да спира, без да чувства умора... също като в съня, но този път знаеше къде отива. Най-после пристигна. Видя, че пред дома му е пълно с полиция. Дали от умора или от напрежение, той се свлече на земята. Един от полицаите клекна до него и му заговори: „Това е Вашият дом, нали? Днес сутринта някой е извършил обир. Намерихме вътре една жена... простреляна. Това Вашата баба ли е?“

* * *

Погребението се състоя на следващия ден. Радослав сложи бележката до баба си. Така той погреба както бабата, така и надеждите си. Реши, че първото нещо, което ще направи утре, е да смени името си. Не искаше повече това име, не го заслужаваше. Защо да се казва Радослав, след като нито той е радостен, нито носи радост на околните ?