автор: puh4e

И ще се моля
някой грешен ден
доброто заник слънце
да ни срещне.

Ще съблечеш усмивката ми.
Под нея рохки спомените дишат.
Ще килна очилата на гърдите ти,
ако не си го сторил още.

И в синьото ще вейна
пъстрото хвърчило на съдбата.

Връвчицата му бряг е.