Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩе ме прегърнеш ли?
раздел: Избрано проза
автор: Tiranozavar

Пие мартини с една зелена маслинка и във висока чаша. А той скоч. Това му е четвъртият. Непрекъснато бърка в купата с леда и стиска бучките, докато се стопят. Върховете на пръстите му са побелели от студеното.
Тук са от две седмици. Тя е слаба, нисичка, и много крехка. Има матова кожа и бързо почернява. Бялата й блуза контрастира с тъмния, почти мастилен тен. Той носи къси панталони, зелена блуза и сандали. Вдигнал е единия си крак върху другия и погледът му скача от маса на маса.
Срещнаха непознатата случайно. В същия този ресторант. Някакъв келнер учтиво ги бе попитал дали може да я настани на тяхната маса. Те се оживиха, а и без това разговорът бе замрял. Жената се появи зад гърба на келнера, усмихна се широко, изрече ясно и високо "Добър вечер" и се настани точно срещу него. Очите му прескочиха мигновенно от китките й върху бюста, после шията и дъхът му едва не спря. Беше сигурен, че я е виждал някъде. Стори му се толкова позната, че почти бе убеден, че знае името й. Сведе поглед към чашата си и стегна мускулите на корема. Трябваше да се сети откъде я познава. Жената явно не усети притеснението му, посегна към салфетката и той видя пръстените й да проблясват в тъмното. Беше го страх дори да погледне към Анна, която вероятно вече бе усетила напрежението между тях.
На Ана също й беше интересно. Двете заговориха някак плавно и леко. Обичайно започнаха от мястото, после кухнята, времето, сезона, морето, забавленията нощем, а после вече се смееха. Той става два пъти от масата, за да си плиска лицето. В тоалетната с изненада откри, че пръстите му леко треперят, а дланите му са влажни. Чувстваше се глупаво, но не знаеше защо. На връщане фотографира в паметта си гърба на жената. Имаше тънки рамене, дълга шия, косата й бе вдигната на кок, носеше фин златен ланец на шията, талията й бе тънка и контрастираше с ханша... Нещо в осанката й го плашеше и привличаше едновременно. След като се разделиха с Анна решиха да се отбият в рибен ресторант. Чувстваше тялото си леко, беше замаян от алкохола, но беше добре. Спомняше си, че Анна се притисна в рамото му на връщане. Помнеше миризмата й, която му се стори различна. Онази нощ Анна имаше вкус на бадем, беше едновременно твърда и мека, и прилепваше плътно до тялото му, сякаш искаше да се скрие. Докато притискаше, задъхан раменете й, зад затворените му клепачи се появяваха сенки от жената, части от тялото й, погледът, с който непозната сякаш го бе откраднала. Какво става, го бе попитала тихо Анна, когато няколко минути по-късно той се бе отлепил от потното й тяло... Не знам, бе отговорил и за изненада на самия себе си, придърпа одеалото, за да се прикрие.
На следващия ден всичко бе обичайно. Както преди, си каза той същата сутрин пред огледалото. В момента, в който го изрече, на ум, почувства отвращение. Не знаеше как, но вече мразеше всичко „както преди". Денят премина вяло, той се гмурка цял ден, а Анна се бе излегнала на скалите и четеше. Установи, че му е приятно да гледа с отворени очи под водата. Не му лютеше и можеше с лекота да се гмурка. Краката и ръцете му изглеждаха огромни под водата и се чувстваше спокоен, почти оглушал, докато наблюдаваше играта на вълните. Извади един рапан и дълго го удря в пясъка, докато измъкне месото отвътре. После долепи ухо до него и се почувства някак горд. С момчешки възторг и приятна умора се свлече на хавлията до Анна и затвори очи срещу парещото небе.
После се прибраха. Само на пръв поглед всичко бе „както преди". Гледаше голото тяло на Анна, докато излиза от банята, галеше с очи бедрата й, радваше се на настръхналите зърна на гърдите, даже не го дразнеше мократа й коса, под която лицето изглеждаше почти анемично. Устните й бяха изпръхнали и той си представи, че я хапе, а тя се смее в прегръдките му и се опитва да се отскубне. Приближи се зад гърба й и постави длани върху раменете. Имаше нещо неестествено в двете им изправени тела, погледнати отстрани. Анна сякаш очаква нещо, а мъжът зад фигурата й, се опитва да овладее обхваналото го внезапно безпокойство. После той се отдръпва, учудването на Анна е едва доловимо, той излиза на терасата на хотелската им стая, търси кутията с цигари и любопитно оглежда улицата.
Настоя да отидат в същия ресторант. А на себе си, по пътя нататък, повтори два пъти „Разбира се, че ще я видя", „Ама, разбира се, че ще я видя". Преди да излязат той дълго гледа лицето си в огледалото. Беше свеж. Мъничките бръчки около устните му изглеждаха по-бели, сякаш лицето му е било напрегнато през целия ден. Даже отскубна един по-дълъг косъм от дясната си вежда. Разтвори две копчета от ризата и сложи дълъг, широк панталон.
Анна бе спокойна. С къса рокля, отворени, ниски обувки и огромна чанта, с наполовина дръпнат цип. Когато я гледаше в гръб, приличаше на момиче. И жената, „ама, разбира се", беше там. Когато влязоха очите му сякаш съвсем естествено уловиха първо нея, седнала на висок стол до бара. „Знаех си", си каза той и веднага след това се смути... Анна също я забеляза и се обърна към него „Тя е тук, ела..." И го поведе нататък. Той пусна жената пред себе си и тръгна с по-бавна крачка. Непознатата изглеждаше по същия начин, но сега той можеше да я огледа по-добре. Имаше гладка кожа, без петна или лунички, свита горна устна и една, едва доловима тръпчинка встрани от носа. Тя им се усмихна и ги покани. Той отново си поръча скоч, Ана обичайно мартини. Жената пиеше нещо бяло, най-вероятно джин. Или водка. Имаше дълъг маникюр и остро коляно, по което той плъзна поглед чак до обувките. Беше с висок ток, а кракът й бе малък. След питиетата вечеряха. Жената се смееше и на него, почти на два пъти му се стори, че го следи. Наблюдава движенията на ръцете му, впива светкавично поглед в зениците... Интересът й го ласкаеше и притесняваше едновременно. Жената допадаше и на Ана. До него от тях достигаха само откъслечни реплики. „О, да" или „Разбира се, как не бях се сетила досега", и после се смееха. Алкохолът му идваше в повече. Усети, че стисна коляното на Анна под масата необичайно грубо. Чувстваше някаква досада, смесена с нетърпение. Масите, хората, сервитьорите, шумът наоколо го дразнеха, а картините пред погледа му се сливаха.
След това се преместиха. „На по-тихо място", бе казала непознатата и някак „съвсем в реда на нещата" ги бе повела. Анна вече изглеждаше уморена. Жената продължаваше да пие, а дългият й остър показалец обхождаше овалния отвор на чашата. Той си поръча сода и запали цигара. Искаше му се да обърне масата и да си тръгне. Долови някакъв гняв да напира под кожата му, усещаше тялото си необичайно сухо и прихванато сякаш в горещ обръч. Докато се опитваше да се разсее с менюто, забеляза жената леко да се накланя към Анна. Минута по-късно, Анна плъзна река по покривката и хвана неговата. Лицето й се приближи до неговото и изрече, някак, съвсем естествено „Тръгвам, ще те чакам...". Анна стана, а той усещаше краката си като олово. Не посмя да се изправи, не попита нищо. Жената заговори нещо. В първия момент му се стори, че това е някакъв различен език, не можа да различи репликите, не долови никакъв смисъл.
После, в следващите няколко часа, сякаш се наблюдаваше отстрани. Мъж, на средна възраст, леко прошарен, навел се до лицето на непозната жена, тя му се усмихва, после отпива последна глътка, с рязък жест загася цигарата в пепелника и се изправя. Той става секунда след нея, посяга към облегалката, като че ли да вземе небрежно оставеното там сако и я следва. После тя го прегръща през кръста и той усеща някаква топлина да се разлива по корема и гърба му. Влизат на светло, после на тъмно...Той изглежда замаян и прекалено пиян, чува някаква врата, сякаш на асансьор да се плъзга глухо зад гърбовете им, като на каданс се издигат или просто така му се струва. После усеща устните на жената, ръцете й, които го събличат, а той притваря очи. Тялото на жената е еластично и на него му се иска да я удари, за да провери дали това, което се случва е истина. Вместо това усеща миризмата й да се набива от вътрешната страна на устните, да полепва по трахеята, тя му говори нещо, което той не може да различи. Усеща ръцете й, обхванали бедрата му, после кръста, после раменете, после тя прихваща здраво с крака тялото му и сякаш го поглъща. Чува забързаното й дишане, от време на време изговаря по някоя дума, като че ли изрича име, но ушите му бучат и не може да различи звуците. Струва му се, че долавя началото на реплика „Дишай..." и секунда след това дъхът й замира в някаква оглушителна тишина, а слупоочията му се пръскат на хиляди малки, сребърни точици в пространството. Жената вече е отпуснала тяло върху неговото, а той отново се опитва да свикне с въздуха. Дробовете му парят, а тялото му е като течност, сякаш всеки момент ще прелее вън от стаята и ще се изпари.
После времето се забързва, вижда се отстрани как крачи към хотела, където го чака Анна, брои етажите на сградата, за да провери дали свети в стаята им. С всяко издишване усеща плътта на чуждата жена почти между зъбите си. Изпитва страх, гордост, омерзение и срам.
Анна не спи. Седи на тъмно. Гласът й достига до него, преодолявайки тъмнината и кара кожата му да настръхва.
Караш ме да се питам коя съм, я чу като че ли от другия край на вселената. Иска му се да тръгне опипом в мрака, но разстоянието му се вижда огромно и не може да отлепи крака от пода. Аз знам коя си, гласът му звучи кристално ясно на фона на нейния. Мислех, че няма да се върнеш, изрича още по-глухо тя. Неочаквано на него му се приисква да се сгуши в нея. И още по-неочаквано за себе си го изрича. Ще ме прегърнеш ли?...


Публикувано от BlackCat на 20.11.2004 @ 16:48:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.78
Оценки: 23


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 02:38:51 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.