автор: mihala

четвърта част

4.
Навън ръмеше лек пролетен дъждец сякаш искаше да измие всичкото зло натрупано върху главиците на едва подалите се кокичета. Гальовно, доколкото можеше и с лека ветровита усмивка, вятърът ги погалваше и продължаваше нататък.
Накъде се беше запътил? Той знаеше,че има още много желаещи да вкусят от живителната влага. Бай Ставри раздвижи изтръпналата си ръка и облиза изпръхнали устни.Все още в лоното на унеса,не осъзнаваше напълно състоянието ,в което се намираше.Около него се разнасяха различни тоналности... Мирис на формалин... Не! Не можеше да бъде! Той беше чул,че това се употребява при вечно заминали хора, но се надяваше,че не е истина. А може би обонянието му играеше лоша шега. Чувството,че е жив не го беше напуснало. Милост,Господи! За първи път изрече тези думи. Наистина ли излезнаха от неговата уста или някой му ги беше вложил в мисълта? Това беше загадка...