автор: galiakara

През позора на предателства,
обградени с фалшиви приятелства,
стъпкали в лепкава кал души,
пълнят джобове с мръсни пари.
И не хаят как народът им стене,
чертаят бъдещето в минало време.
Отхвърлили те добродетели стари,
превръщат се в безчувствени твари.

С тъпо безочие и себичност,
правят се на велики личности.
Трупат измислени дивиденти
разни политически елементи.

Изпили отровата на тщеславието,
не чувстват своето празноглавие.
`Изгонили` старата номенклатура,
създават нова псевдокултура.

Вместо високо децата ни да летят,
ги учат как да немеят и да пълзят.
За престъпни анти-народни деяния,
намират винаги `добри` оправдания.

Народът, до смърт уплашен за хляба,
години наред за гурбет куфари стяга.
С мъка в душата мило и драго дава,
бял роб в Европа да пребивава.

Накъде си тръгнала, Българийо мила?
Къде се дяна твоята мощ и сила?
Докога ще `ухажваш` ти празнодумците,
кретайки по пътеката на безумците?!

Мина времето на летаргичния сън
Зимата е във теб, не е навън.
Събуди младите си, силни чеда,
поведи ги в горда и честна борба!

Новите Ботев и Левски ти намери!
Отново е време разделно. Стани!

13.02.2014
Атина