автор: joro25s

Неможейки, без дума да каже дори, седеше навън,разплакан,унил
Оплакваше той, своята тъга,Каква самота!Каква самота!
Крещеше и викаше вече дори,ядът му се вихреше,ставаше див,
Одрипан,държейки се едва на крака,пое той в ноща,в ноща през града.
Самотен !Самотен!—ще бъдеш без мен,самотен ще си останеш един ден
Какви думи бяха?Какво бе това?Коя му говореше точно така?
Поспря се за миг,поседна Героя,и мислеше пак за гласа от безброя
От безброя жени,останали там,там в миналото бе и Героя
Дошъл бе сега,в света на Самотата,не вярваше никога,че има отплата.