автор: RockAround_theC_l_ock

Разправят, о Повелителю мой, че някъде имало чудна страна, в която всички били толкова богати и щастливи, че който и да попаднел там, не искал да се връща и никога не се връщал обратно. Знам, че ще ме запиташ „ А как тогава са научили, че има такава страна?...”
Много просто, о Владетелю на душата ми и Слънце за очите ми.
Казах „…не искал…”, а не ”... ако го запитали иска ли да се върне – не искал…”, защото...

Животът ми, люшнат в обратно махало,
изплю ме в обратния свят,
където отново бях беден и жалък,
а „там” бях щастлив… И – богат!

Не зная защо, нито как се намерих
на място наричано „там” ,
но тук ми е хладно и чуждо – треперя,
а как да се върна не знам…

„Там” никой не пита „Какъв си…? Защо си…?” –
„Там” всеки – за всеки е бог.
„Там”, просто преди да задават въпроси,
стоиш с изпитателен срок.

Не знаех това… Всъщност, нищо не знаех –
животът ми „там” беше нов.
Но правех, каквото и винаги правех –
не вземах, а давах любов.

И станах богат и щастлив между много
щастливи богати край мен.
Забравих предишни проблеми, тревоги;
открих, че за „там” съм роден…

… животът ми, люшнат в обратно махало,
изплю ме в обратния свят,
където отново бях беден и жалък,
а „там” бях щастлив… И – богат!

Къде ли е „там”? Не, не питайте мене!
Къде ли е пътят – не знам!
Събудих се, помня… И чух изречение:
Хей, този се върна от „там”!


Бой..Боев, 2014