Животът е само миг между две вечности.
Платон
Морето най-после се отдръпна
след дългата прегръдка.
Пясъкът сънено изтръпна
за въздух – първа глътка.
Угасва нощна месечинка
с на чайките овациите.
Една нещастна песачинка
зъзне плахо от вибрациите.
Стои незабележима.
Страх и е да не задреме.
Всеки бряг сега си има,
но пак вълната ще я вземе.
Човек от нерви се раздира.
Макар одавна да го знае, -
Всеки Времето прибира.
Песачинки сме в Безкрая.