автор: apostola

Във нивата на тоз живот
със тебе заедно орахме.
Във мислите сме без развод
и че сме смъртни- го разбрахме.

А времето ни даде знак
да бъдем тука неразделни.
И заедно сме днеска пак
макар, че малко сме нефелни.

И Ако Господ е решил
по-рано, мила, да те вземе,
(макар да знам, че е сгрешил),
ще спре за мен и мойто време.

Когато ти си горе- там,
сърцето ми за теб ще стене.
Понеже знаеш, че съм сам,
пази местенце и за мене.